АНДАЛУСИЯ – СБЪДНАТА ПРИКАЗКА

Едва ли има човек, който не мечтае да отиде в Андалусия. Ние имахме уникалния шанс да бъдем там достатъчно дълго, за да видим голяма част от приказната провинция на Испания, при това представена ни от самите испанци.

Пристигането в Малага, посещението на крепостта в града, катедралата, невероятно красивите градини, арената за бикоборство и музеят на Пикасо бързо ни потопиха в омагьосващата атмосфера на Испания.

Първото ни пътуване беше до Гибралтар, на практика бяхме на територия на Обединеното кралство Великобритания. Имахме възможност да говорим на английски и да слушаме прекрасна британска реч. И това само докато се качихме на скалата. Там останахме безмълвни от величествената гледка; пред нас се простираха едновременно Средиземно море и Атлантическия океан, успяхме да видим и бреговете на Мароко. Посетихме уникален музей за изработка на изделия от стъкло, пред нас изкусни майстори издухваха стъкло в невероятни форми и цветове. Друго, което остави незабравими спомени е самолетната писта в Гибралтар, считана за една от трите най-опасни в света. Дълга едва 1.8 км тя буквално започва и свършва в морето и изисква изключителни умения на пилотите.

Следващото пътуване беше Севиля, с пълно основание наричана столицата на Андалусия. Освен традиционните за посетители места като площад "Испания', двореца Алказар и световно известната катедрала на града имахме невероятния шанс да бъдем там в седмицата, в която се провежда фестивал на фламенкото. Навсякъде се виждаха хора, облечени в костюми и рокли за фламенко, а на много места успяхме да се насладим на огненото и изящно изпълнение на красиви танцьори. Всяко кътче в този град си заслужаваше да бъде запечатано на снимка и най-вече в сърцата ни.

Продължаваме към Кадиз, на брега на Атлантическия океан, малко градче скътало уюта, спокойствието и духа на далечни, отминали епохи. Наред с катедралата в центъра на града посетихме замъка и се насладихме на дълга крайбрежна разходка сред невероятно красив парк.

И накрая - Гранада, мястото, където се връщахме след всяко пътуване. Имахме удоволствието да бъдем настанени в Албаицин - старата част на Гранада, защитен паметник на ЮНЕСКО и да се наслаждаваме на тесните павирани улички, които като лабиринт ни отвеждаха на все по-красиво и причудливо място. Всеки ден имахме посещения на различни културни обекти и всеки следващ успяваше да ни завладее с още по-голяма сила. Всяка къща музей и манастир имаха свой собствен облик, но еднакво красиви. Паркът на науките предизвика у нас изключителен интерес и забавление и не усетихме как лети времето там. Срещата на двете най-големи световни религии - ислям и християнство е може би най-магнетичната характеристика на този уникален град. Всяко кътче нашепваше своя собствена история. Когато влязохме в катедралата мислехме, че едва ли има нещо в Гранада, което да може да ни впечатли повече. Всеки ден се разхождахме в подножието на замъка Алхамбра и чакахме с нетърпение да дойде времето да го посетим. Чакането си струваше! Трудно е да се опише с думи усещането, което остави у нас този величествен замък. Благодарни сме на организаторите, за възможността да се сдобием с билети и да се докоснем до приказното очарование на източната култура.

Андалусия е наистина сбъдната приказка, която всеки от нас ще пази завинаги в сърцето си.

Златка Димитрова

придружаващ учител - първи поток